Бил Брайсън: хуморът и Brexit


20.01.2019 Facebook Twitter LinkedIn Google+ Лондон



Винаги ми доставя удоволствие да чета Бил Брайсън, възторжен и любопитен американец с неизчерпаемо чувство за хумор. Когато взема негова книга в ръце, предвкусвам как още от първата страница ще започна да се смея на хапливия му и остроумен език.

Брайсън обаче ме впечатлява не само с лекотата на повествованието, но и с енциклопедичните си познания и настървена работа да изследва в детайли всичко, за което пише.

След като прочетох „У дома“, „Пътят към Литъл Дриблинг“ и „Разходка в гората“ и няма да излъжа, че всяка от тях ми достави невероятно удоволствие, попаднах на книгата, която направо ме остави без дъх от смях – „Записки от един малък остров“.

„Какво вълшебно място е Великобритания – абсолютно откачено, но възхитително във всяко отношение!“, възкликва авторът и се впуска в забавен разказ за историята, нравите, промените и навиците на британците, наблюдавани от него в продължение на 20 години – точно от годината, когато Великобритания влиза в Общия пазар.

Брайсън остроумно описва как в представите на местните жители „Англия е самотен остров сред необятния зелен океан“ и се обръща към тях: „О, да, известно ми е, че осъзнавате, по доста абстрактен начин, наличието в близост на съществен по размери континент, наречен Европа, и че се налага от време на време да отскачате дотам, за да напердашите някой и друг Джери (нарицателно за германски войник) или да изкарате кратка почивка на средиземноморското крайбрежие; но той всъщност въобще не ви е близък, поне не толкова лесен за възприемане, като например Дисниленд.“

Книгата е изпъстрена със забавни наблюдения, които звучат като анекдоти за разрастването на Лондон например, чиито прилежащи селца и местности намират място в официалния пътеводител „От А до Я“ със звучните имена: Хълм Калпав, село Мочурливо, Трънливи възвишения, Пустош Празна и т.н. Или със сравнението на заглавията на статиите в женските списания: в Америка – „Как да осъществим секс на работното място“ или „Подходящи ли са за секс изчезващите гори на Амазония“ и в Англия – „Изплетете сами дамски комплект от блуза и жилетка“ и „Лятото дойде – време е за майонеза“.

Започвайки работа като младши редактор във в.“Таймс“ през 1981 г., Брайсън си спомня с носталгия и ирония годината, когато редакторите обядват по три часа с „Шато ньов дьо Пап“ и след кратка работна суетня се запътват към кръчмата „Синият лъв“. Година по-късно Мърдок купува вестника и из офиса започват да се разхождат загорели австралийци с клипбордове в ръка „сякаш ни вземаха мерките за ковчег“.

Точно с такова чувство за хумор не само на всяка страница, а във всеки абзац, Брайсън продължава разказа си за стачките по времето на Тачър, за безработицата, за почти достигналия крах обществен транспорт, за изсичането на английската провинциална гордост – живия плет, за превземането и обезличаването на градовете от мощните глобални търговски вериги, за залязващата британска индустрия. Лондон, Ливърпул, Кеймбридж, дворецът Бленъм, Стоунхендж и безброй малки провинциални градчета са описани с много познания за историята им и с известна носталгия към отминалите години.

Човек може да не запомни информацията, която е старателно намерена, проверена и споделена, но със сигурност ще се докосне по най-лекия и забавен начин до народопсихологията на британците.

http://www.eva.bg/

Коментари