Британският посланик Роб Диксън: за ученето на български език, за Христо Ботев и Иван Вазов


02.02.2021 Facebook Twitter LinkedIn Google+ Лондон



Историк по образование и с опит в сферата на сигурността – това е новият британски посланик в София Роб Диксън.

С него  говорим за бъдещите отношения между България и Обединеното кралство; за връзките между два народа, живеещи в противоположните краища на континента, и за глобалната роля на Великобритания.

В началото на интервюто той разказа за първите си впечатления от България и за предизвикателство на дипломатическата работа по време на пандемия.

Ваше Превъзходителство, споделете преживянията си в страната в това доста необичайно време на изолация и блокиране по време на пандемия. Пътували сте из страната, давали сте интервюта, споделяли сте истории за семейството си. Но каква е историята ви за нашите читатели?

– Няма съмнение, че пристигнах в труден момент, труден за всички нас, преживяли пандемията от COVID, независимо дали в България или в световен мащаб. Трудностите, с които се сблъсках като дипломат, като нов ръководител на мисията, не са уникални. Пандемията засяга всички по различен начин. Ако мисля за други колеги в публичния сектор, независимо дали на първа линия в системата на здравеопазването или в образованието, или в домовете за възрастни, всъщност въздействието върху нас като дипломати е различно, много по-поносимо е. Но определено има промени. В това няма съмнение.

Например способността да излезете и да установите контакт. Дипломацията е свързана с това да седнете с хората, да прекарате време с тях и да ги опознаете. Но също и да планирате така, че да можете да се движите при доста трудни обстоятелства в пандемията от COVID.

Имах голям късмет, че се подготвях за позицията в продължение на около година, преди да дойда. За моята работа това е уникално. Прекарах 12 месеца в Лондон, изучавайки български език и история, много четях, проведох фантастична подготовка, която ми послужи наистина добре, откакто съм дошъл. Подготвям се за следващия си изпит по български след няколко седмици.

Късмет!

– Благодаря!

Значи следващото ни интервю ще бъде на български?

– (на български) Няма проблем. (на английски) Имах възможността между първата и втората вълна да мога да изляза и да пообиколя страната. Първите дни бях в Свищов, нямах търпение да изляза извън София на едно от първите си пътувания. С президента и вицепрезидента удостоихме невероятни млади българи с Наградата на Херцога на Единбург. Във Варна бях във Военноморската академия, обсъдихме сътрудничеството си, бяхме и в Пловдив. Успях да попътувам и със семейството си и да разгледам тази изумително красива страна. Миналия уикенд отидохме до пещера Проходна, която беше прекрасна.

Много неща има да се видят и направят. Така че – пристигнах във време на предизвикателства, но така е и за всички други. Да се надяваме, че ваксините започват да се разпространяват и животът ни ще се върне към някакво усещане за нормалност. Ще се радвам да опозная още тази прекрасна държава, тя е фантастично място.

И трябва да признаем, че пандемията не е шега работа, не е просто неудобство. Истинско е.

– Да, и ограниченията си имат цел. България мина през трудни времена, Великобритания, за съжаление, също. Виждаме някои наистина тежки времена, отново, за съжаление, във Великобритания. И тези ограничения съществуват с определена цел.

Казахте, че сте се подготвяли за този пост в продължение на около година. Какво ви изненада, когато дойдохте? Кои са нещата, за които никога не бяхте чували, нещата, за които дори местният персонал не ви предупреди?

– Това е добър въпрос. Бих казал няколко неща. Първото е, че съм късметлия, голям късметлия, че имам много разнообразна кариера, независимо дали става въпрос за работа в Източна Африка или ООН.

  • Аз съм от съвсем обикновен произход, от Бирмингам. И съм първият човек в моето семейство, който е учил в университет. Не съм очаквал, че ще стана дипломат, още по-малко посланик. Затова винаги се опитвам да подхождам към всяка нова работа, която върша, с чувство за любопитство, амбиция, малко учудване и желание да опозная средата си и да науча възможно най-много.

Научих страшно много от предишните етапи на кариерата си в Израел или работата по Африка. Работил съм в сърцето на правителството на Обединеното кралство за създаването на нашия Съвет за национална сигурност. Така че животът ме изправи пред много изненади и предизвикателства по време на кариерата ми.
Мисля, че работата в контекста на covid беше истинско предизвикателство. Още не съм срещнал целия си екип на едно място. Прекарваме живота си в социални мрежи, в Teams и в Zoom. Но всъщност нормалните неща, да се съберем заедно, просто не са били възможни досега. Въпреки това бях поразен от топлото посрещане, от това колко достъпна е България. Важно е изучаването на езика, това помага наистина да разбера страната. И като дипломат, работата ми е да се опитвам да разбирам, да обяснявам и може би дори да влияя. И мисля, че езикът наистина помага в това отношение.

Британският посланик Роб Диксън: за ученето на български език, за Христо Ботев и Иван Вазов

© Юлия Лазарова

Имате невероятна храна. Плодовете и зеленчуците са изключителни. Може би най-добрата баница, която съм ял, май трябва да внимавам за талията си! Като цяло България има много да предложи на британците, които ни посещават, както и на нас като дипломати. Беше чудесно начало при съвсем различни, неочаквани обстоятелства.

Вие сте историк по образование и споменахте, че сте се подготвяли дълго. Кое е нещото, което ви впечатли най-много в българската история?

– О, боже, това е много добър въпрос. Както казахте, започнал съм като историк, академичните ми знания са в областта на международните отношения и винаги съм бил на границата между прилагането на решения и опитите да разбера мотивацията зад тях. Мисля, че това наистина ми помага в кариерата.

  • Четох за Христо Ботев и Иван Вазов, учих много за българското Възраждане и едно от нещата, които наистина ме впечатляват, е това наистина силно чувство за национална идентичност, което често е тихо изразено. Но определено го има.

В смисъла на това, че България има реално място в света, в Европа и е партньор, с който трябва да работим при равни условия.
И мисля, че това е едно от ключовите неща за мен, докато излизаме от Европейския съюз. Да е ясно, че това, към което се стремим, е абсолютно равноправно партньорство между Обединеното кралство и България от двата края на европейския континент, което да работи и за двете страни.

Това чувство за историята при формирането на мироглед, при формирането на идентичност е наистина важно. Имам истинско желание да разбера, да проявя уважение, да се ангажирам и да обсъждам всякакви различия, но и да се опитам истински да изградя равноправно партньорство. То помага на моя подход.

Коментари